Първи март. От няколко седмици свободното ми движение из столичния център е възпрепятствано от стотици сергии с невъзможни вариации на червено-бели символи на народното труд и творчество. Или вярване, по избор. То не са кратуни, то не са зодиакални знаци, то не са шапки, шалове и ленти. Ако реша да си събера преждата от всички мартеници, с които предвидливите колежки ме съплайват в седмицата след първи, сигурно ще мога да си оплета тройно дебел пуловер, от който ще имам полза, колкото камила.
        Аз съм мъж, по дяволите! Хелоу! Нямам нищо против хлапетата да се радват на традициите и поради бабите и дядовците да ходят обкичени с Пижовци и Пенди като нещо средно между ветеран от стогодишната война и илиенска сергия. Гривнички, герданчета и не знам какви си джиджавки, да не употребя някое по-сериозно съществително. Тва ми мяса на оня виц за ангелчето, дето питало много заетия Дедо Мраз къде да сложи елхата и той го отсвирил със забиващото „Заври си я отзад”, hence традицията на върха на елхата да се слага ангелче (тва по ю ес-ка традиция).

        Къде може да си закачи наистина мартеницата един мъж?! Ако имате предложения, давайте… 

и дали си мъж или жена в този случай няма значение. Просто си я сложи на ревера или на яката на якето. Честита Баба Марта:)))

О, тва е много тривиално и стандартно, искаме нещо по така, и да е максимум cool, образно казано... Няма ли некво по-специално и ексцентрично место за закачане на мартеница?

А бре, при мартениците размеро има ли значение? Важен ли е?